Триигла бодливка
Gasterosteus aculeatus Linnaeus, 1758
Разред Бодливкоподобни (Gasterosteiformes)
Семейство Бодливки (Gasterosteidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A3]; международен: IUCN [LR/lc].
Общо разпространение. Обитава северните части на Атлантическия и Тихия океан; в Европа – от Нова Земя, Бяло море, Колския полуостров и Исландия, до Алжир и Черно море; Балтийско море; от Гренландия до Ню Йорк; в Тихия океан – от Беринговия пролив до Корея и Япония, Курилските острови, по американското крайбрежие до Калифорния.
Разпространение и численост в България. В миналото – по цялото Черноморско крайбрежие, главно в лиманите, устията на реките и крайморските езера, както и в дунавските блата [1, 2, 3, 4, 5]. Установен е в езерата Варненско, Белославско, Бургаско (Вая) и Мандра [6] и в повечето черноморски реки [3, 4, 7, 8, 9]. През последните години видът е намиран при Калиакра [10], Варненския залив [11], Дуранкулашкото езеро [12], реките Ропотамо [13], Маринка, Отманлий, Караагач, Арапя, Попска, Изгревско дере, Варвара, Бутамята и Силистар [14], както и в р. Камчия и р. Дунав (наши данни). Наличието на вида в р. Велека не е потвърдено [15].
Местообитания. Основните местообитания на вида са открито море, морски плитчини (до 6 m дълбочина, включително и морски заливи), крайбрежни бракични или солени лагуни, постоянни реки и блата.
Биология. Полова зрялост достига на 1–2 години. Размножава се през април–юни при температура на водата 16–24 °С. През брачния период мъжките придобиват брачна окраска и построяват на дъното на водоема гнездо от растителни клонки и стъбла. Женските отлагат в гнездото от 500 до 2000 хайверни зърна. Мъжките охраняват гнездото до излюпването на малките. Храни се с ракообразни, червеи, ларви на насекоми, хайвер и малки риби [5, 16, 17].
Близки видове. Деветигла бодливка (Pungitius platygaster). Трииглата бодливка се различава с по-малък брой шиповидни лъчи в гръбната перка (2–3), добре забележими костни пластинки по страните на тялото, добре оформен кил на опашното стъбло и по-големи размери на тялото (9–10 cm).
Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за вида са загубата на местообитания, вследствие на пресушаването на блатата и старите речни корита край р. Дунав и влажните зони по Черноморското крайбрежие. Инфраструктурното развитие, свързано с туризма и замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985).
Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на План за действие за опазване на вида в страната. Възстановяване на влажните зони по р. Дунав и опазване на местообитанията му от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Дренски, 1923; 3. Дренски, 1948; 4. Дренски, 1951; 5. Стоянов и др., 1963; 6. Георгиев, 1967; 7. Пешев, 1969; 8. Пешев, 1970; 9. Карапеткова, 1976; 10. Sivkov, 2000; 11. Сивков, 2003; 12. Сивков, Сивкова, 2003; 13. Pehlivanov, 1999; 14. Trichkova et al., 2006; 15. Karapetkova et al., 2003; 16. Световидов, 1964; 17. Banister, 1986.
Автори Янаки Сивков, Теодора Тричкова, Тихомир Стефанов
