Ивичест бибан
Gymnocephalus schraetser (Linnaeus, 1758)
Acerina schraetzer (Linnaeus, 1758): Ковачев, 1923: 27; Дренски, 1951: 186.
Разред Костуроподобни (Perciformes)
Семейство Костурови (Percidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A1c], ЗБР-I, IV; международен: IUCN [VU: A1ace], БеК-III, ДХ-II, V.
Общо разпространение. Среща се в Европа, басейна на р. Дунав.
Разпространение и численост в България. В миналото видът е установен в р. Дунав (от Видин до Силистра) и р. Искър (до с. Долни Луковит) [1, 2, 3, 4], както и в р. Голяма Камчия (при с. Ивански) [5]. По-късно е намиран в р. Дунав и в устието на притоците му Видбол, Лом, Огоста, Искър (рядко), Вит, Осъм и Янтра (единични индивиди достигат до с. Полско Косово) [6, 7, 8, 9, 10, 11]. През 2005–2006 г. единични индивиди са намирани по цялото протежение на р. Дунав в участъка от Връв до Ветрен, като видът не е установен в дунавските притоци и в басейна на р. Камчия (наши данни).
Местообитания. Среща се в постоянни големи реки.
Биология. Обитава дълбоките участъци на реките с пясъчно-чакълесто дъно. Съзрява полово през втората година, а в редки случаи – и през първата. Размножава се през март–май при температура на водата 8–14 оС. Плодовитостта на женските е между 18 900 и 45 400 хайверни зърна. Активен е през нощта, когато излиза в плитчините да се храни. Храни се с ракообразни, червеи, ларви на насекоми и хайвер на риби. Достига максимална дължина 300 mm и маса 250 g. Продължителността на живот е до 7 години. [11, 12, 13].
Близки видове. Обикновен бибан (Gymnocephalus cernuus)и високотел бибан (G. baloni). Ивичестият бибан се различава по по-ниското и източено тяло и наличието на 3–4 надлъжни ивици от двете страни.
Отрицателно действащи фактори. Хидротехнически дейности, водещи до преграждане на речните корита и загуба на местообитанията на вида и замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение 2 и 4 на ЗБР (2002).
Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на План за действие за опазване на вида в страната. Ограничаване на хидротехническото строителство и опазване на р. Дунав от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Моров, 1931; 3. Шишков, 1939; 4. Дренски, 1951; 5. Шишков, 1934; 6. Паспалев, Пешев, 1955; 7. Маринов, 1966; 8. Карапеткова, 1972; 9. Сивков, 1986; 10. Карапеткова, 1994; 11. Карапеткова, Живков, 1995; 12. Holcik, 1998; 13. Froese, Pauly, 2006.
Автори Теодора Тричкова, Тихомир Стефанов
