Малък речен кефал

Petroleuciscus borysthenicus (Kessler, 1859)

Squalius borysthenicus Kessler, 1859: Шишков, 1930: 7; Leuciscus borysthenicus (Kessler, 1859): Дренски, 1951: 69; Карапеткова, Живков, 1995: 104.

Разред Шараноподобни (Cypriniformes)

Семейство Шаранови (Cyprinidae)

Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [B1b]; международен: IUCN [DD].

Общо разпространение. Европа и Азия – в басейните на Черно, Азовско и Мраморно море. Среща се и в басейните на реките Струма и Марица, вливащи се в Егейско море. Установен е в Беларус, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Украйна и Турция.

Разпространение и численост в България. За пръв път е установен в реките Камчия, Велека и Потурнашка [1]. Впоследствие е открит и в повечето от останалите черноморски реки – Батова, Девня, Провадийска, Перперек, Ропотамо, Дяволска и Резовска [2, 3, 4, 5, 6, 7, 8]. Намерен е и в някои водоеми от Егейския водосборен басейн – р. Мочурица, приток на Тунджа [9, 10], и в малко блато в басейна на р. Струма [11]. Сравнително рядък вид. Въпреки че е установен в много находища, популациите му са изключително уязвими. Изчезнал е в някои от предишните си находища, като р. Мочурица [12]. В Провадийска река не е установен още по време на ихтиологичните изследвания през 70-те години и вече се смята за изчезнал [13]. През последните години е установен със сигурност в някои от южните черноморски реки [14, 15, 16]. Сега единственото находище на вида в Егейския водосборен басейн е каналът, който преминава през ЗМ "Рупите" и се влива в р. Струма [13].

Местообитания. Обитава бавнотечащи реки, обрасли с макрофитна растителност. Среща се и в стоящи води в напреднала степен на еутрофикация и естуари.

Биология. Полово съзрява на 3–4 години. Размножава се в периода април-май, като женската отлага средно около 2500 хайверни зърна. Храни се с безгръбначни животни, малки риби и хайвер [13].

Близки видове. Обикновеният речен кефал (Leuciscus cephalus), от който се различава най-лесно по по-малкия брой люспи в страничната линия – 35–40 (при обикновения речен кефал те са 43–47).

Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за вида са: интензивното строителство близо до находищата му и замърсяването на водите. Пресушаването на блатата и заблатените райони. Интродуцирането на инвазивни чужди видове, които влияят пряко върху вида като конкуренти, и бракониерството.

Предприети мерки за опазване. Част от находищата на вида са включени в границите на ЗМ "Рупите", устието на река "Велека" и "Силистар".

Необходими мерки за опазване. Възстановавяне на влажните зони и опазване на долните течения на реките, които пряко се вливат в Черно море. Контрол за спазване на забраните за риболов.

Основна литература за вида: 1. Шишков, 1930; 2. Шишков, 1934; 3. Шишков, 1936; 4. Дренски, 1951; 5. Пешев, 1969; 6. Карапеткова, Пешев, 1973; 7. Карапеткова, 1974; 8. Карапеткова, 1976; 9. Дренски, 1951a; 10. Стоянов, 1952; 11. Маринов, 1964; 12. Стефанов, 2004; 13. Стефанов, 2000; 14. Karapetkova et al., 2003; 15. Dikov, Zivkov, 2004; 16. Trichkova et al., 2006.

Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова


Малък речен кефал (карта на разпространението)

Малък речен кефал (илюстрация)